Аз ходя на психолог!

Аз ходя на психолог!
04.04.2016 (4528)

Въпреки, че работя като психолог, аз самата редовно посещавам свой колега като негов клиент. На професионален език, това се нарича супервизия и е задължителна за всеки психотерапевт. Това е процес, които ми помага да видя себе си отстрани - слабите и силните си страни, помага ми да осъзная скритите си нагласи, да свържа очакванията с реалността, да разгранича личното от професионалното. Нещата, които откривам и преработвам на сеансите, стават съзнателна част от моя личен свят и обогатяват професионалния ми опит. В моята професия, повече отколкото във всяка друга, личният опит е особенно важен, той е решаващ. "Няма терапия, има психотерапевт, важна е личността на психотерапевта" - тези дума казани от Карл Густав Юнг поставят пред всеки човек, решил да работи като психолог, огромната отговорност на работата върху себе си.

Дипломата за психолог не те прави такъв. Тя е само едно добро начало в нелекия път на тази професия, където ученето и развитието нямат край.

Завършила съм психология във Велико Търновския Университет. Имах чудесни преподаватели и съм им благодарна за всичко, което получих! Преди да стартирам личната си практика като психолог, съм преминала през суровата житейска школа и много работа върху себе си чрез лична психоанализа, тренинги, обучения и постоянна супервизия сега. Сто и осемдесетте часа лична психоанализа (в продължение на две години, всяка седмица по два часа), ми помогнаха да осъзная и преоткрия много неща за себе си. Благодарна съм, за всяка минута в кабинета на моя психолог и не съжалявам за нито един лев, който съм платила и продължавам да плащам. Инвестицията в себе си, е най-добрата инвестиция.

Общуванета с психолог не е като общуването с приятел, съвсем различно е. Целта на психотерапията е промяна - на гледната точка към света, нов път, нов подход към себе си и хората около теб. За нов път ти трябва нов гид, познатите не вършат работа.

Да отделиш личните си желания от наложените, личните си качества от внушените, силните от слабите си страни, да формираш здрав интерес към хорското мнение, а не болезнена зависимост от него - това трудно ще го получиш от разговор с приятел.

Психотерапията не е лек път. Има съпротиви, има катаклизми, има страх, но това е начинът да преодолееш старото и да дадеш път на новото. И за мен не беше лек път, но все още продължавам да вървя по него. Чрез личната си психотерапия се научих на най-важните умения в професията и в живота:

  • Умението да отварям и да поставям граници.
  • Умението да не се въвличам в емоциите на отсрещния човек, а да наблюдавам внимателно процесите, които текат в него, за да мога в точния момент "да натисна" копчето за катарзиса му.
  • Умението да бъда сърдечна и рационала едновременно.
  • Умението да бъда достатъчно близка в емоциите на отсрещния, но не навътре в тях (така не помагам, а приемам и ги пренасям двойно).
  • Умението да бъда себе си, бъдейки "във филма" на другия едновременно.
  • Умението да давам и да получавам естественост.
  • Умението да свързвам своя Аз с реалността на другия, а не с ролята му.
  • Умението да не рамкирам, категоризирам и морализирам, а да приемам, разбирам и обичам.
  • Умението да създавам за него и за мен реалност на възможностите.
  • Умението да обичам човешкия род, въпреки всичко.

Всеки ден, чрез практиката си откривам колко много имам още да уча!

Това е животът - непрестанен процес на работа със себе си, за да бъдеш себе си. За да имаш работата, която обичаш, щастие с хората, които обичаш и разбирателство с тези, които не обичаш, да харесваш живота си и да имаш самочувствие да се отстояваш. Ето за това, аз ходя на психолог!

Събка Дякова-Чехович, психолог
www.harmonia-center.com

Интернет страница от ИнфоЖокер.БГ